;в е тієї. Речовина вінагі се разглежда като най-важливе від тях. Речовини са разделени по-натат'к в п'рво і друго: п'рво речовини са отделная обєкти, друго речовини са видового, Коїті п'рві са речовини або індивідуального належачи. Бачачи Аристотеля по астрономія, както са представені в метафізіката, фізика, Де Caelo (На небі) і Коментар Simplicius ", най-ймовірно ще ізглежда багато дивно, т'й като ті се основават повече на апріорі філософськи спекулаціі, отколкото емпірічно спостереження. В'прекі че Аристотель визнаючи важността на науково астрономія - ізследването на Позицію, разстояніята і двіженіята на звезди - тієї всі пак, лекувані астрономія абстрактно, Коята я св'рзва з цялостното му філософськи знімка святий. У резултат на това разліката між с'временната фізика і метафізика НЕ пріс'ства в Аристотеля, і з цел да го оценявам нап'лно ня трябва та се опітат та се откажат від тазі преди зачеването. Аристотель тв'рді, че вселената е сферична і крайнім. Сферичність, защото това е най-добра форма; обмежена, защото има цент'р. У централната част на земята, і тяло, з цент'р в моменту не может да б'де безкрай. Тієї вярва, че Земята с'що е сфера. Това е порівняльних мал'к в порівняння с'с звезди, і за разлика від небесного тіла, вінагі в с'стояніе на спокій. За єдиний від Негова доказателства за тазі остання крапка, тієї се позоваха на емпірічно перевірити факт: ако Земята са в рух, спостерігачів на това ще бачите фіксіраніте звезди като се двіжат, така както тієї сега спазва планети, двіжещ се, че е від нерухомо земята. В'прекі това, т'й като това НЕ е така, земята трябва да б'де в с'стояніе на спокій. За да доведу, че земята е сфера, тієї проізвежда аргументу, че всички земні речовини рух к'м цент'ра, і по този начин в крайна кмітливість ще трябва да образуват сфера. Тієї с'що ізползва доказателства, в'з основа на спостереження. Ако Земята НЕ са Сферичність, лунні зат'мненія няма да показват сегменті з Звитості контур. Освен това, Когат човек п'тува на північ або на південь, єдиний не виждь єдно і с'що звезди през нощта, нито могат да заемат с'щіте позиції в Небет. Това, че небесного тіла трябва да б'де сферична форма может да се визнач від спостереження. У випадок на зірки, Аристотель тв'рді, че ті бі трябвало да б'де сферична, т'й като тазі форма, Коята е най-с'в'ршеното, Коята їм позволява да запаз своіте позиції. За времето на Арістотеля, Емпедок'л ", че има четири основного елемента - земя, в'здух, ог'н і вода - са били общопріеті. Аристотель, обаче, в доп'лненіе к'м това, предполага єдна пета елемент названий Етера, който тієї зім'ята, че е главна с'ставна част на небесні тіла. Този божествен елемент, според нього, е позначено, ingenerated, вічне, незмінне і тежкі, нито Светлін. Тя мож та се має намір у най-чістата му форма в небесній регіоні, але ста...
