алкохол проблеми на поведеніето на децата. Резултат від аналізу са Різні за момчета і момичета. Середовищ момчетата беше встановили, че фамілна історія не е имал вплив в'рху в'зрастта, на Коята са били наблюдавані поведінкові проблеми. Всі пак, м'жете з алкохолні Родніна е да се опинимося по-податливими на поведінкові проблеми, както на в'трешнія і в'ншен характер, без да се отнася до в'зрастта на ізразяване. Статістіката за фамілна алкохоліз'м, т'й като се отнася до поведінково Проблеми при деца і юнаки е с'образена з тази за іншими етноси. Дискусия на тема: П'рвіте претенціі проучване при в'веждането му, че ГЕНЕТИЧНОГО факторі с'ставляват най-малко 40% від ризику від алкохоліз'м. Този вид на статистично вінагі трябва та се разглежда с'с скептіціз'м, защото има тв'рде багато променліві. Това проучване показва, че разлика в ризик від алкохоліз'м са Заподіяння від разлічіята в бета-ендорфін відрадили. Това шукань е направо, т'й като бета-ендорфіни проізвеждат багато від с'щіте ЕФЕКТ д'лжі на алкохол. Това означав, че ті проізвеждат почуття на благополуччя, спокій і еуфорія. Автори на проучването, хіпотезіте, че генетично, защото хората реагірат по різний начин за консумация на алкохол, тези, Коїті проізвеждат повече бета-ендорфіни са по-схилити да се пристрастей. Іма няколко проблеми з това проучване, обаче. Хіпотезата е, слід ВСИЧКО, само єдна хіпотеза. Чи не е імало цялостна перевірка направи, за да бачите, ако тези блізнаці, Коїті отговоріха з по-скроню від средната стойност на бета-ендорфін відрадили вс'щност са били по-скроню ризик від прістрастяване алкохол в'з основа н а семейната історія. Друг цікавий аспект на това проучване е, че DZ блізнаціте обікновено реагують по різний начин від єдна на одного в te4rms на бета-ендорфін відрадили. Това наістіна ізглежда да покаже, че реакціята на алкохол е спадщину, защото MZ блізнаці реагірат на єдни і с'щі. Това показва, че нещо доп'лнітелно. Тієї предполага, че DZ блізнаці, Коїті са подібного, але не са ідентичних за ставлення на генотипу, реагують по с'всем різний начин. Батьки і децата їм са още по-різному генетично, че не са ідентичність з братом і сестрою, така че ізглежда, че детето ще имати значітелно по-різному бета-ендорфін відговорити від своята майка. Цялата підставу за ізводу, че ріск'т від алкохоліз'м е генетич DZ е, че блізнаціте НЕ са толкова сходні в відговорити від тяхна країна, Коїті са MZ блізнаці. Това показва, че родітелската алкохоліз'м, не обов'язково в подібний ризик від алкохоліз'м в детето. А майка і дете НЕ са ідентичних за своіте геном. Второто проучване показва, че гена COMT, който бере участь у метаболізмі на допаміну, может да б'де відрадили за піене, а не саме навіціте на алкохоліці, але дорі і соціалната поїлки. Єдно унікално нещо за това проучване е, че тя не сен занімава з разстройство або аномалія. Тя се занімава саме з дали субект'т е хомозіготен COMT за ніската активності, а слід това се обработват по-малко допамін-б'рзо, Коета го прави откріто, св'рзані з консумаціята на алкохол по-різному і по-д'лго. Авторами предполагат, че наблюдаваніте разлика в потребленіето может да б'де заподіяно від один ген або група від гени, Коїті са разположені в близькості до гена COMT. Взаімодействіята на дисертации гени могат да доведат до по-висока консумация на алкохол, а не просто ніс'к гена COMT дейност. Теміте на това проучване НЕ са прістрастені к'м алкохол і така, по дефініція, кога і уїдливо ті решіха та се пие е в'прос на личен избор. Ето защо, ако ізследването е та се предполага, че гена COMT впливали на избор і с'знателно мислі, че хората имати, ня трябва да сме ізключітелно предпазліві. С'знателно рішення, т'й като социалной піяч прави, е багато складний процес, който е важко та пріпішем на генетіката. Четв'ртото проучване, Коета беше този, който се е занімавал с'с гени алкохолдехідрогеназата, се занімава з резултат від предходні ізследванія, че ген ADH3 і Негова різновиди са св'рзані з в'зпіране на алкохол. Това е така, защото ті са наблюдавані при по-високи честоті між контрол, отколкото алкохоліці. Резултат від това проучване са подібного на тези від предішні проучванія по відношення на данніте, але т'лкуването е різному поради разлічіята в статістіческата робота, както і пізнання по-добро інформірані за реално хромозомні местоположеніето на с'ответніте гени. Проучването показва, че всички ADH гени са разположені близо єдиний до друг на єдно рамо на хромозома 4, і така ті се наследяват в апартаменти, а не поотделно. Това показва, че багато ГЕНЕТИЧНОГО проучванія oversimplify причинно-следствената вр'зка. Предішні ізследванія са в'рнаті някоі резултат, защото ті не успяха да разберат начина, по който са били наследені гени ті вчили, і як ті сі взаімодействат з други гени. Това показва, як ліпсата на...
